1.Аз съм българче
2.Ането
3.Приказен цвят
4.Зайченцето бяло
5.Хитър Петър
6.Лакомото мече
7.Меко казано-копче за сън
8.Патиланско царство
9.Тошко Африкански
Поредица: Приказки и легенди за владетели и герои
Системното фокусиране върху текста изгражда добрия навик на детето да се концентрира и върху други източници на информация. Доказано е, че учениците, които четат повече книги, се справят по-добре в училище.
Четенето на книга стимулира паметта. За да разбере историята, детето трябва да запомни героите, местата и съпътстващите сюжета детайли. Обширното повествование развива паметта и асоциативните способности на детето.
Чрез четенето децата откриват хора, места и събития извън техния личен опит. Пред тях се откриват нови идеи и разбирания, различни от собствените им и тези на заобикалящите ги. Децата отварят съзнанието си за непознати впечатления и реалности.
С четенето идва разбирането и аналитичните мисловни способосности. Например, детето предвижда какво ще се случи, а това на практика е предизвикателство да се мисли за различни възможни изходи от конкретната ситуация.
Когато четем, ние сме съпричастни с емоциите на героите. Това развива сетивата ни за съчувствие и съпреживяване в живота.
Децата възпроизвеждат звуците, думите и речта на заобикалящите ги хора. Това изгражда речник, ограничен за тази среда. Когато вие четете на детето, то отново чува вашия глас и обръща повече внимание на интонацията, отколкото на самата дума. Когато то вземе книгата в ръце, изпада в ситуация „аз и текста“. За да вникне в съдържанието, детето трябва да прочете, анализира и запомни новите думи. Това естествено води до обогатяване на речника и развиване на артикулацията. Ако искате детето ви да научи нов език, четенето е задължително.
Докато четем, изграждаме визуална картина. Представяме си как изглеждат героите, свързваме се мисловно и емоционално със събитията и се съпоставяме с характерите.
Децата търсят веселба във всичко, което правят. Четенето може да е забавление, ако съумеят да развият любов към книгата и способност да се концентрират и да съпреживяват случките в повествованието. Тогава те ще се смеят на всяка смешка в текста и ще се вживяват в събитията и емоциите на героите.
Доказано е, че децата, които обичат „дебели книги“ развиват по-добра самооценка от други на тяхната възраст, които „мразят“ да четат. Неприязънта към четенето често води до обезкуражаване, самоизолиране в клас и „спотаяване“ по време на учебни занятия.
Колкото повече детето упражнява мозъка си, толкова по-лесно учи, разбира и обогатява речника си.
